понеделник, 24 януари 2011 г.

Историята на келтите и техните руни

Келтите са едни от най-великите древни народи, населявали северните части на Европа. Цивилизацията на келтите възниква още в 900 г. пр. Христа. Келтите са населявали територията на днешна Франция, Белгия, Швейцария, Южна Германия и Британските острови. Те първи откриват желязото и започват да го използват за изработка на инструменти и оръжия.

Келтския бог Один

Келтите си служели и със специални символи, наречени руни. Но тези символи са били в голяма степен заклинания и инструменти за гадаене, отколкото средство за писане. Според древното предание келтският бог Один видял руните след като девет дни бил прикован към свещенното дървото Иггдрасил, измъчван от глас и жажда. Бог Один дарил руните на хората и им разкрил тяхното съкрално значение.

Магическите келтски руни

Руните били използвани от келтските друиди-магове. Чрез тях свещениците правели магии за плодородие, здраве, лекували и предсказвали бъдещето. За разлика от другите древни народи, келтите имали

Тайнствените келтски свещеници - друидите

Руните са се използвали от северните народи дълго време, като са известни няколко рунически азбуки, създадени от различните келтски народи. Британските руни са 28 или 33, а в Скандинавия също са се появили няколко различни рунически азбуки. С навлизането на християнството руните и руническата магия са потулени и забравени. Някои християнски свещенници дори обявили руните за езическа магия и ги забранили.

Въпреки това до наши дни са достигнали преданията за келтите, техните руни и магическите им свойства. Гадаенето с руни се счита за изключително точно. Малцина посветени магове могат чрез магическите руни дори да променят бъдещето, но това се счита за изключително опасно

A

Трябва ли да преживееш тежки катаклизми, за да оцениш щастието си?

Какво ли още може да иска човек от живота, когато има любящо семейство, красива къща, материална сигурност и подходяща професия? Ако при тези условия не се чувстваш щастлив, значи предизвикваш съдбата да ти даде урок. Трябва ли да преживееш тежки катаклизми, за да оцениш щастието си?
Това си мисли Гретхен Рубин, когато си дава сметка, че има всички основания да се чувства щастлива, а въпреки това не успява да оцени докрай предимствата си. Решена да не чака животът да й даде тежък урок и да е принудена като писателката Колет да си каже Какъв прекрасен живот имах, жалко че не го разбрах по-рано, авторката взема живота си в ръце, за да направи най-доброто, на което е способна. Тя не смята, че човек трябва да замине в Индия или Индонезия, за да открие разковничето на щастието (както прави авторката на „Яж, моли се и обичай”, с чиято книга сравняват „Проект Щастие”), а се опитва да внесе повече радост в ежедневието си и да промени живота си, без всъщност да го променя. Така тя стартира своя проект „Щастие”, като целта е в рамките на една година всеки месец да работи върху определена област в своя живот: взаимоотношения, работа, майчинство, забавления... Гретхен Рубин е практичен, здраво стъпил на земята човек, и затова подхожда към въпроса за щастието методично и рационално: набелязва си задачи за месеца, следи за изпълнението им и накрая прави равносметка на получените резултати.
Подготвяйки се за амбициозния проект да подобри живота си, авторката се запознава с изследванията на най-големите авторитети в областта на приложната психология, както и с творбите на големи литературни класици от древността до наши дни. Въоръжена със знанията и опита на тези видни специалисти, писатели и философи, авторката съставя своя система за подобряване на живота, базирана на практическия опит. Дава си сметка, че да промениш живота си е титаничен труд, който би могъл да изглежда много обезкуражаващо, ако не се раздели на по-малки и изпълними задачи. С много чувство за хумор и голяма искреност тя описва докъде са я довели експериментите й: понякога препоръчваните практики са правили живота й по-добър, в други случаи са се оказвали неприложими и безрезултатни. Целта й е била да открие какво наистина й носи щастие, а не какво би трябвало да я прави щастлива.

Януари е посветен на повишаването на енергията й: физическа и духовна. Авторката си дава сметка, че независимо от добрите си намерения, ако ти липсва жизненост, няма да стигнеш доникъде. Затова първата й грижа е да си осигури необходимото количество енергия чрез повече сън, упражнения и оптимизиране на ежедневните си задължения.
Месец февруари е посветен на подобряване на взаимоотношенията с брачния й партньор, за да може да се върне част от свежестта и очарованието на връзката отпреди появата на децата. Решенията „да спре с опяването”, „да не чака признание (макар че е прекрасно, когато го получиш)”, „да дава израз на любовта си” водят до неочаквано добри резултати.
Месец март е посветен на работата, която заема централно място в живота на всеки човек. От това дали се чувстваш пълноценен на работното си място, дали работата ти доставя удоволствие, или е просто досадно задължение, до голяма степен зависи и чувството ти на удовлетворение от живота. Разковничето е: ако правиш през свободното си време това, което правиш и в работата си, тогава изборът ти на професия е правилен.
Майчинството и взаимоотношенията с децата е водещата тема за месец април. Стъпила на множество проучвания за взаимоотношенията деца-родители, Гретхен се опитва да приложи наученото на практика и докладва за постигнатите резултати.
Месец май е посветен на забавленията. Според авторката, човек трябва да приема забавленията си на сериозно, а не да чувства вина за всяка минута, която не е прекарвана рационално. Нататък книгата продължава с темите за приятелството, парите, духовния живот и др.
Въпросите, разглеждани в книгата, са добре проучени и обосновани. Книгата има практическо приложение и е любопитна и информативна. Ненатрапчивата ерудиция на авторката придава дълбочина на написаното, а прекрасното й чувство за хумор и самоирония прави от книгата прекрасно четиво за отмора и размисъл.

Още с излизането си в началото на годината „Проект Щастие” оглави класациите на Ню Йорк Таймс и Паблисшърс Уикли, като правата за книгата са продадени в над 30 държави. Книгата привлече вниманието и на продуценти и режисьори. Ен Би Си се пребориха за правата като идеята им е да направят телевизионен сериал по книгата. В главната роля ще видим звездата от „Сексът и градът” – Кристин Дейвис. За сценарист е избрана Кристин Нюман - сценаристката на популярния сериал „Как се запознах с майка ви”.

Отзиви за книгата:

Щастието е заразно. Както и „Проект Щастие”. Ако прочетете тази книга, няма как да не поискате да започнете свой собствен проект Щастие и да не убедите роднини и приятели да сторят същото.
Даниел Пинк, автор на Съвършено нов ум

Нещо средно между „Изкуството на щастливия живот” на Далай Лама и „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт, подплатена с прозренията на психолози, писатели, поети и философи, книгата на Гретхен Рубин е четиво, към което ще се връщате отново и отново, докато чертаете собствения си проект за щастие.
Соня Любомирски, автор на Пътят към щастието

Гретхен Рубин успява брилянтно да балансира между личното и универсалното, за да създаде една любопитна и завладяваща книга, която може да направи всеки читател по-щастлив.
Паблишърс Уикли

Дори още преди да дочета книгата докрай, вече бях поръчал още няколко екземпляра на „Проект Щастие” за подарък. Ако си търсите забавно и информативно четиво, което при това ще ви накара да се смеете с глас, купете си книгата и не си правете труда да четете докрай тази рецензия.
Крисчън Сайънс Монитър

За онези, които не си падат по книги за самопомощ, творбата на Гретхен Рубин ще е глътка свеж въздух. Добре обоснована и остроумно написана, авторката изпъстря книгата си с разсъждения за щастието от Аристотел и Плутарх, Самюъл Джонсън и Мартин Селигман, Далай Лама и Опра. Наистина интригуващо!
Кливлънт Плейн Диълър

знаете ли че ..


Женските имена Ксения и Оксана са сравнително рядко срещани в нашия език. Навлизат главно под руско влияние, но тъй като са нетрадиционни и имат ухание на екзотичност, отново се завръщат в българската ономастика. По детските площадки можете да чуете как наред с Гошко, Тошко, Ани и Мими, майките се провикват към малките си палавници с имена като Роджър, Стивън, Айвън, Анджелина, Мелани, Ксения и Оксана.

Днешния празник принцесите с името Ксения, (както и мнозинството празнувани светии от Българската православна църква) дължат на Римляните. Повечето жития на светци идват от Римско време.

Св. Ксения, чието истинско име е било всъщност Евсевия, (което значи благочестива) е била от голям и знатен аристократически род, но е искала да се посвети на Христос и неговото учение, затова е избягала от дома малко преди сватбата си и заедно с няколко верни приятелки се е посветила на отшелничеството.

За да не се разкрие нейния истински произход и да не я намерят, тя е приела името Ксения, което означава странница.

Не зная дали историята на св. Ксения може да ентусиазира родителите да кръстят детето си така, но определено името е интересно и рядко срещано. А много родители държат да си кръстят детето с име, което се среща по-рядко. Но все пак трябва да се внимава, да не създадем на детето проблеми с името и вместо да го носи с гордост, да се чуди какъв прякор да си измисли, само и само да не трябва да се представя пред хората с истинското си име.

А както знаем, изборът на име на дете е много важен. По стар български обичай все още много семейства спазват традицията и кръщават своите отрочета с имената на бабите и дядовците. В днешно време е цяло чудо едно семейство да има четири деца, затова, за да няма сърдити, започват компромиси – ако е момиче ще се кръсти на еди си коя баба, а ако е момче на бащата на мъжа и т. н.

Много популярно е да се вземат първите букви от имената, за да се избегнат някой съвсем остарели имена като Недьо, Вуто, Вельо, Къньо, Пенка, Гина и т. н. Или пък от две имена да се сътвори ново. Тогава се получават доста странни и не винаги особено сполучливи имена.

Но ако очаквате момиченце и се чудите какво име да изберете, може да помислите върху Ксения и Оксана

http://www.youtube.com/watch?v=G6s6Rw6GsAY&feature=related